Чувството да си празен от вътре, носи отговорност. Това е то- да си седиш на едно място и да не мърдаш с часове само защото не искаш да направиш нищо. Какво толкова? Кой го боли освен теб? Да, всички казват "Хей, всичко ще се оправи?". Може и да са прави, но ако трапът в душата ти се увеличава и имаш чувството, че мостът се разпада между разума и сърцето, какво правиш? Разбира се, че се депресираш, изпадаш в състояние, което не е помогнало на никого. Нараняваш приятелите си с надеждата, те по никакъв начин да проявят разбиране и да спрат да ти обясняват как и те имат проблеми с родителите си, но се получава обратния ефект- караници и скандали. Да, познай какво? И те са хора като теб и се учат. Как да се поставиш на тяхно място, като не се чувстваш адекватно и какво от всичко това? Искам да усетя някаква топлина. Това не е любовна история... Това е животът, боли ме, но ще ти разкажа моята история.All Rights Reserved
1 part