Тези зали са нашият затвор, а домът ни не съществува. Ако искаме да се освободим, трябва да спечелим толкова много игри, изискващи физическа и психическа сила. Хората са отчаяни, а изход няма. Ние вечно го гоним... Някои от нас залагат твърде много, играят без почивка, играят без капка настроение... Накрая си отиваха по един или друг начин... Не се завръщаха. Твърде много преживях, за да позволя на всичко това да продължи. Залагаме собствените си животи и винаги някой си отива от нас завинаги. Защо страдаме? * * * Но ето че един ден ни разкриха тайни, които не ще забравим скоро. Толкова дълго време слушах историите ти и не вярвах на думите ти, но те се оказаха истински. Истински. Закон номер едно: Спечели. Някои хора ще нарушат закона. Третирани от малки, те ще съберат от отчаянието кураж и смелост. Какво се случваше с онези, които нарушаваха правилата и законите? *Започната от: 11.04.2018г*