Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.
"Знаеш, че можеш да се скриеш, но никога няма да избягаш,скъпа!" каза той и се усмихна зловещо.Дори и в мрака забелязах подлата му усмивка.
"Значи сега ще ме убиеш,така ли?Както направи с приятелите ми?" колкото и да се опитвах да изглеждам смела,треперещият ми глас ме издаваше.
"Има огромна разлика между теб и твоите приятели.Не бъди лоша!" каза и започна да се приближава...
~Историята ще бъде редактирана,след като я приключа.
~Съдържа вулгарен език.
ВСИЧКИ ПРАВА НА : @_harrysgirll_
#1 in dark
#1 in styles
#1 in killer
#1 in horror
#1 in fanfiction