Аня бродеше из владенията на смъртните предълго време, лишена от древните дарове, които ѝ позволяваха да пътува безпрепятствено между Измеренията. Верните ѝ спътници жадуваха за своето, ненаситно поглъщаха земните изгори, които повелителката им предоставяше, но гладът им нямаше да стихне, докато не получиха полагащото им се.
Ала невидимите стени на реда започнаха да се пропукват, пускайки на свобода безмилостни твари.
Настана поредната безлунна нощ, а сетните сили на вездесъщия се спуснаха от мастиленото небе. Вселиха се в една клета душа, превръщайки я в дългоочаквана месия. Главорези, наемници, кралски особи и мними богове впрегнаха всичко, що им бе останало, за да я пленят. Но без трита ключа на Анрей, безценното създание щеше да погине, а всемогъщата му сила щеше да се изпари като ефирната мъгла, от която то бе изтъкано.
Мъртвите не винаги остават мъртви.
again, special thanks to @dreamsformagic for the unique cover
"- Нормално ли е да обичаш?
- Да.
- Нормално ли е да обичаш същия по л?
- Да.
- А нормално ли е да обичаш призрак?"
Джимин е момче с амнезия, а Юнги е дух, който ще му помогне да си спомни забравеното.
Започната: 08.03.2018
Завършена: 13.09.2018