Свършека на съвършенството.
Защото това, което сме, е много повече от това, което никога няма да можем да бъдем.
Защото животът е по-красив такъв, отколкото невъзможен.
Тези истории са за хората такива, каквито в действителност са. За отличаващото, за истинското, за несъвършеното, за обърканото, за неправилното (ако има такова?), за земното, за понякога мразеното, но винаги необходимо. За опита да приемем страх, болка, разочарования, грешки, болка, неуспехи и да бъдем красиви с тях, а накрая може би - и над тях...