- Мила моя Каси, не трябва да разчиташ толкова много на хората. Те винаги си тръгват - сините му очи бяха потъмнели и изпълнени с болка. - Всички те си тръгват.
- И ти ли ще си като всички тях? - попитах,едва сдържайки сълзите си.
- Каси, прекалено си зависима от мен и това ще ти попречи. Аз не съм човек, на когото можеш да се довериш.
- Но все пак го правя. Познавам те до болка. Знам на какво си способен и знам защо казваш всичко това. И въпреки всичко избирам да остана до теб и да те подкрепям.
- Кас, това не е твое решение. Повярвай ми, ще ми благодариш, че съм го направил.
- Напротив.
- Сбогом, Касиди.
All Rights Reserved