"Докато някои хора се плашеха от тъмнината на нощта, то аз намирах спокойствие в нея" - Райдър Найт.
Тя беше Айлин Хоуп. Обикновено, разбито момиче, търпящо побоища и малтретиране ежедневно. Винаги мислеща първо за другите, и никога за себе си. Страхувайки се да се покаже пред хората такава, каквато е, тя намираше спасение в тайното промъкване на терасата си през нощта, докато всички спяха. Всички, освен него.
Райдър Найт. Импулсивен, избухлив, отдавна изгубил истинското в себе си, той обичаше да броди навън късно през нощта. Никога не показваше емоциите и чувствата си, може би защото просто нямаше такива. А може би не. Не и докато Айлин не се появи в живота му и не го накара да покаже част от себе си, която той отдавна беше погребал дълбоко под земята.
"Гледайки звездите, си спомням за всичките си мечти, за които съм копняла толкова силно, но никога не са се сбъднали. Една от тях беше просто да съм щастлива" - Айлин Хоуп.
"Е, може би аз ще изпълня тази мечта" - Райдър Найт.
! Книгата съдържа насилствени сцени!
- Трябва да поговорим. - каза той.
Погледнах към пода.
- Не, не трябва.
- Искам да ме погледнеш. - прошепна, правейки крачка към мен.
- Нейтън ...
- Погледни ме. - прекъсна ме той.
Той беше толкова взискателен, и защо това беше толкова секси?
Въздъхнах, но се насилих да погледна нагоре и да срещна погледа му. Зелените му очи изглеждаха толкова разтревожени.
- Трябва да знам дали това ще се случва всеки път, когато те целуна. - каза той тихо. - Защото в такъв случай ще трябва да спра, а повярвай ми не искам. - каза той, като се взираше в устните ми.
- Осъзнаваш че това е лоша идея, нали? - попитах го.
На устните му се появи усмивка.
- Така ли?
Завъртях очи.
- Да, наистина много лоша идея.
Той постави ръка на бузата ми и започна да я гали нежно с длан.
- Не изглежда да е така.
Грабнах ръката му, за да го накарам да спре да прави това, не исках да се поддавам на чара му, но вече беше твърде късно.
- Искаш да продължиш да ме целуваш ... - прошепнах аз.
- През цялото време ... - каза той, устните ни бяха толкова близо, че можех да ги почувствам да се движат срещу моите, докато говореше.
- Не може