"Не отиваме в Хавай, нали?"
"Хайде! Нямам търпение!"
Разглезеното богаташче Техьонг е принудено да остане в гората с родителите си, а Джънгкук радостно очаква денят в който ще отиде на лагера със семейството си.
Тя изпълваше това, което иска, а именно да учи в Ню Йорк, а той пропиляваше
живота си, мислейки че е щастлив. Когато пътищата им се пресекат, дали е възможно да се направят жертви и да се преглътне егото или единственият изход е самосъжалението?