《Ако го намерите, моля върнете го на
Шин Хосок.》
☆☆☆
- Но ти не си моето куче...
- Не думай, нямах представа.
- Защо не преставаш да ме дразниш?
- Защото ми харесва.
Уоно въздъхна и започна да се приближава все повече до Минхьок, докато гърбът му не опря стената.
- Знаеш ли... Това, че не си моето куче, не означава, че не можеш да бъдеш моята ку*ка. - усмихна се самодоволно Уоно.
Колкото и да не искаше да го признае, Минхьок всъщност наистина бе заинтригуван от тази оферта.
☆☆☆