Call It Poetry But I Know Is Fucking Shit
  • OKUNANLAR 324
  • Oylar 44
  • Bölümler 23
Eklemek için kaydolun Call It Poetry But I Know Is Fucking Shit kütüphanenize ekleyin ve güncellemeleri alın
or
#2радост
İçerik Rehberi
Ayrıca sevebilecekleriniz
DeyanaAtanasova tarafından yazılmış Диагноза (Diagnosis) adlı hikaye
1 Bölüm Devam ediyor
Закъсах го...и не, не говоря за пари...нещо друго е...нещо като болест, но не точно, защото няма лек, няма лекарства, за това състояние. Постоянно мислиш и също така безсънните нощи и те те преследват.Нещо противоположно е на амнезията.Привижда ти се все един и същи образ навсякъде.Този образ се разхожда денонощно в мислите ти и съзнанието ти и не те оставя да спиш, не те оставя да мислиш за нищо друго. Нещо пристрастяващо, нещо като наркотик, защото без него и ден не минава и нощ. Страхувам се от това нещо, пулсът ми се ускорява, а сърцето ми бие като лудо. Когато не е наоколо си като болен.Страхуваш се да не предозираш, за да не се погубиш, в същото време пък спираш да мислиш за последствията и се впускаш,или потапяш и се отдаваш, не можеш да дишаш,не можеш да живееш без него, защото само там намираш смисъла.Дори, когато случайно заспиш, поне за малко, там отново се среща в мислите ти.Няма защо да се чудиш и защо си разсеян,отново това е причината.Това е лудост, минаха месеци. Какво е това състояние ли? Не знам, дори се страхувам. Страхувам се да го кажа.Страх ме е да си призная.Страх ме е да си призна
DeyanaAtanasova tarafından yazılmış Време ( Time ) adlı hikaye
1 Bölüm Devam ediyor
Между забързаното ежедневие Между пропуснатите възможности Между пропилените шансове Между неразбраните думи и съвкупност от действия. Между мислите Между самотата Между грешките Между съмненията Между смяната на часа Между стрелките на часовника Между миналото, настоящето и бъдещето. Някога, някъде там. Часа се сменя 2 пъти годишно, времето не спира, то само отминава, а ние си мислихме, че имаме време. Времето е непокорно,волно и свободно, колкото и да бързаш никога няма да го настигнеш. А само колко е важен един миг от него, който се превръща в спомен. Времето е лукс, да разполагаш с него е богатство - тук и сега. Час, минута, секунда - един миг, спомен, време , живот. Ще се срещнем ли? Кажи кога, понеже вечно закъсняваш? Сега ми обеща, че ще си точно на време, но пак ли ще закъснееш за мен? Казах ти точен час, но същия ден смениха часа. Забрави ли? Аз бях там, а теб те нямаше. Аз бях в настоящето, ти остана в миналото. Разминахме ли се? Качих се на влака, заминавам. Все още на гарата мирише на парфюма ми - миг, ще го познаеш, но аз вече не съм там, а от теб мирише на разочарование. Един неуловен миг,
Ayrıca sevebilecekleriniz
Slide 1 of 10
Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know cover
Пролетна, Пролетна! cover
Душевен пожар - поезия cover
Безимени писания  cover
Легенда за кърви и чувства | poetry cover
Диагноза (Diagnosis) cover
Scattered on you cover
Време ( Time ) cover
Forgiveness cover
Златно Сърце cover

Отвътре умирам, а ти даже не знаеш / I die on the inside and you don't even know

48 Bölüm Tamamlanmış Hikaye

Продължение на книгата "Писма до теб, които никога няма да прочетеш", само че тук ще публикувам само поезия. Отново става дума за несподелената любов, за всички страдания, които човек изпитва, когато е влюбен, за загубата на скъп човек и така нататък. Въпреки че пиша за определен човек (същият като в първата книга), мисля, че всеки ще намери нещо за себе си и в тази. А сега приятно четене 😊. #1 in sadness 15.07.2019 #1 in poems 29.08.2019