Can you love me Sehun ?

Can you love me Sehun ?

  • WpView
    Reads 260
  • WpVote
    Votes 33
  • WpPart
    Parts 11
WpMetadataReadOngoing1h 32m
WpMetadataNoticeLast published Sun, Feb 3, 2019
Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Но да живееш означава всеки ден да вървиш по различни пътища . Искаш или не искаш , трябва да се изправяш срещу реалността пред себе си точно както Ари и Сехун. Защото ЛЮБОВТА е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо... / Това е история ,която съм писала отдавна може да я срещнете в alle.bg . А сега реших да я кача тук + също така да я редактирам малко без да променям сюжета и . Надявам се да ви хареса! /
All Rights Reserved
#639
ulzzang
WpChevronRight
Join the largest storytelling communityGet personalized story recommendations, save your favourites to your library, and comment and vote to grow your community.
Illustration

You may also like

  • Мечтан любовник
  • Games of Jealousy (BG Fanfiction)
  • СВЪРЗАНИ С ЛЮБОВ
  • Then came you/Когато ти дойде
  • A chanсе for a new beginning
  •  Не ме забравяй
  • Душа (Soul)

Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше. Точно така! Това й се струваше правдоподобно. Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му. А него си го биваше. „Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си." Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си. Тя потрепери в прегръдките му. В този миг горещи, настойчиви устни, се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете н

More details
WpActionLinkContent Guidelines