Огледално отражение

Щастието е универсално за всички из дебрите на познатия ни свят. Но хората се различават тъкмо по своето нещастие.

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - Лев Николаевич Толстой.

Разбитите сърца се разпознават, защото всяко страда по специфичен начин. Срещат се по улицата, кимат си, установяват, че не са сами. Но въпреки това не се знае колко от тях продължават да вървят напред.

Такъв беше и случаят с Роза и Зюмбюл - две разбити на фрагменти души, които по случайност успяха да се срещнат по средата на изтеразния си път.

Проблемът не беше, че не искаха да преодолеят миналото, а че то никога не ги пускаше. То стоеше винаги неотлъчно до тях.

Затова единственото, което им оставаше, бе да се съединят с надеждата да преборят собствените си страхове, мъка и пороци.

И те погледнаха един в друг и намериха своето огледално отражение.

Но беше твърде късно, когато го сториха.

КОРИЦАТА Е НАПРАВЕНА ОТ ЛЕГЕНДАРНАТА @Flower_Reader.