Watch

(Кратка история)
#BBHContest ПЪРВО МЯСТО
Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна.
Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата.
Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи.
Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза.
Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!