Събуждам се с мисли за едно малко човече, недалеч от мен, което мога да нарека мое.
Лягам си с мисли за последния път, когато стегнатите му ръце обгърнаха тялото ми, последния път, когато меките му устни, притиснати в моите, шепнеха името ми.
Сънувам следващия път, в който ще го видя как слиза от влака, оглеждайки се за мен, и как скоро ще бъда в прегръдките му, и как двамата ще бъдем само една малка топка любов сред тълпата от хора, забързани да слязат от перона.
Денем жадувам очите и усмивката му, а нощем жадувам докосването му навсякъде по тялото ми.
Ако в живота си изпитам само още Една Любов, боже, нека да е силна като тази.
Cover art: Ninhol
Здравейте! Казвам се Изабел Димитрова. На 17 съм и живея в Канада , но по народност съм българка. Също така съм ютубърка. Майка ми е канадка, а баща ми българин. Живея с баща ми. Майка ми си намери нов мъж. Даже му роди дете. Момче. Не знам как се казва, на колко години е или как изглежда. От 5 години не съм се виждала с майка ми, нито съм я чувала. А и да си призная не искам. С баща ми си ми е добре. Казва се Петър Димитров. Утре се местим в България. Баща ми по принцип не обича много населените и шумни градове, но пък живееше в такъв, заради майка ми. Мислеше си, че това, което е започнала е просто развлечение и ще се върне при нас. Но не беше прав. За жалост го разбра след 5 години. Сега ще се местим, най-сетне. Каза, че в един малък град близо до границата между България и Турция имаме роднини. Далечни, но пак роднини. Каза, че дъщерята на тези наши роднини ми била трета или четвърта братовчедка. Не знам до колко ще си паснем, но се надявам да не е надута като другите ми братовчедки.