why did you forget me? [dojae]
  • Reads 35
  • Votes 6
  • Parts 1
  • Reads 35
  • Votes 6
  • Parts 1
Ongoing, First published Mar 26, 2019
Надявам се да ме помниш, хьонг.
All Rights Reserved
Table of contents
Sign up to add why did you forget me? [dojae] to your library and receive updates
or
Content Guidelines
You may also like
Диагноза (Diagnosis) by DeyanaAtanasova
1 part Ongoing
Закъсах го...и не, не говоря за пари...нещо друго е...нещо като болест, но не точно, защото няма лек, няма лекарства, за това състояние. Постоянно мислиш и също така безсънните нощи и те те преследват.Нещо противоположно е на амнезията.Привижда ти се все един и същи образ навсякъде.Този образ се разхожда денонощно в мислите ти и съзнанието ти и не те оставя да спиш, не те оставя да мислиш за нищо друго. Нещо пристрастяващо, нещо като наркотик, защото без него и ден не минава и нощ. Страхувам се от това нещо, пулсът ми се ускорява, а сърцето ми бие като лудо. Когато не е наоколо си като болен.Страхуваш се да не предозираш, за да не се погубиш, в същото време пък спираш да мислиш за последствията и се впускаш,или потапяш и се отдаваш, не можеш да дишаш,не можеш да живееш без него, защото само там намираш смисъла.Дори, когато случайно заспиш, поне за малко, там отново се среща в мислите ти.Няма защо да се чудиш и защо си разсеян,отново това е причината.Това е лудост, минаха месеци. Какво е това състояние ли? Не знам, дори се страхувам. Страхувам се да го кажа.Страх ме е да си призная.Страх ме е да си призна
Време ( Time ) by DeyanaAtanasova
1 part Ongoing
Между забързаното ежедневие Между пропуснатите възможности Между пропилените шансове Между неразбраните думи и съвкупност от действия. Между мислите Между самотата Между грешките Между съмненията Между смяната на часа Между стрелките на часовника Между миналото, настоящето и бъдещето. Някога, някъде там. Часа се сменя 2 пъти годишно, времето не спира, то само отминава, а ние си мислихме, че имаме време. Времето е непокорно,волно и свободно, колкото и да бързаш никога няма да го настигнеш. А само колко е важен един миг от него, който се превръща в спомен. Времето е лукс, да разполагаш с него е богатство - тук и сега. Час, минута, секунда - един миг, спомен, време , живот. Ще се срещнем ли? Кажи кога, понеже вечно закъсняваш? Сега ми обеща, че ще си точно на време, но пак ли ще закъснееш за мен? Казах ти точен час, но същия ден смениха часа. Забрави ли? Аз бях там, а теб те нямаше. Аз бях в настоящето, ти остана в миналото. Разминахме ли се? Качих се на влака, заминавам. Все още на гарата мирише на парфюма ми - миг, ще го познаеш, но аз вече не съм там, а от теб мирише на разочарование. Един неуловен миг,
You may also like
Slide 1 of 10
Реалността в мечтите  cover
Диагноза (Diagnosis) cover
My feelings  cover
"Ех, любов!" cover
Време ( Time ) cover
Depression (BG) cover
"Тетрадката" на депресиите cover
why did you forget me? [dojae] cover
Поеми 🥀 cover
Смутчета (пародия) cover

Реалността в мечтите

8 parts Ongoing

Нашият живот. Ние сме хора, притежаваме чувства. Дишаме и всеки наш дъх е крачка към изграждането на нещо голямо...важно. Градим и рушим...понякога си мислим, че сме се предали, но несъзнателно продължаваме да се борим. Заложено ни е да оцеляваме, да се приспособяваме. Но винаги пропускаме нещо важно... „днес". „Днес" е сега, а „утре" бъдеще. Почти винаги очакваме моменти, а след това ги помним. Хора...живейте днес и бъдете щастливи...животът е сега...не утре!