Някъде,незнайно къде,място където слънце не огрявало,живее едно момиче на име Мейбъл.Тя не обичала да се среща с хора и затова , когато ходи на училище, е винаги мрачна и самотна.Тя мразила абсолютно всички ученици.Тя най-много мразила едно момиче на име Джесика.По този начин живеела с омраза.Заради това не обичала да говори с родителите си.Само когато те я доближавали започвала да се ядосва.Затова един ден от гняв ги убила.В гръб с най-острия нож който намерила в къщата.Тогава със сълзи на очите казала ,,Простете ми". И те загинали.Тогава тя ги натъпкала в своя гардероб.Той се намирал в малка стаичка в която никой не влизал.Така се минали години и решила да се премести в друг град близо до нейния дом. Била като нормалните хора.Но имало нещо различно и това било че има желанието да убива.Всеки който и пречил тя го убивала.Винаги когато го правила се смеела като дете.Затова нейната душа била почернена.Мейбъл съвсем забравила за убийството на родителите си.Но един ден решила да се върне в своята стара къща.Отишла там и легнала на леглото там където била убила родителите си.Решила да поспи.