Вълкът

1януару 1898 година. Здравей мило дневниче пак съм аз Улана Джонсън днес На път за новото ми учлище срещнах симпатино момче, беше с тъмно кестенява коса и черни очи, като го погледнах в във очите имах чувството ,че съм в необятен океан. Гледах го близо пет минути и накрая чух някой да казва името ми, това беше той Дан Питърсън.мочето чийто очи ме плениха.
Дан :Уана защо си ме зяпнала така има да ми казваш нещо ли? и ми намигна.
Аз се изчервих и му казах не не извинявай прото.... и настана неловко мълчание
Дан :да Уана слушам те каза Дан и се исмя.
усмивката му беше невероятна аз стоях и не знаех какво да кажа, Той се обърна потупа ме по рамото и каза ах ти малко глупаче не се притеснявй . Аз се изчервих и се обърнах на другата страна и той каза чао срамежливке,ще се видим в училище и това беше..
На следващия ден бях се запътила към библиотеката бяха ми разказали че в града в който живея някога живял сам човек, който се превръщал във вълк. Исках да науча повече за това и как така можел да се преобразява вълк не след дълго вървене по пътя за библиотеката срещнах Дан не исках да разговарям с него,но т