Story cover for  What if we used 100 percent of our brain? (Благодат или проклятие?)  by OneEyeKingKaneki
What if we used 100 percent of our brain? (Благодат или проклятие?)
  • WpView
    Reads 33
  • WpVote
    Votes 4
  • WpPart
    Parts 3
  • WpView
    Reads 33
  • WpVote
    Votes 4
  • WpPart
    Parts 3
Ongoing, First published Jun 19, 2019
Здравейте хора! Както знаем учените твърдят, че ние хората не може да използваме 100 процента от нашият мозък. Да някой казват че можем да използваме само 10 процента, други пък 13 и т.н., всъщност ние хората използваме всяка част от мозъка, но не и всички наведнъж (поне до колкото ми е известно), така че това с процентите не знам до колко е вярно, но какво ако някой можеше да използва 100% процента от мозъка си, щеше да е невероятно нали? Та така, да премина към същината:
Рой е 15 годишен, на пръв поглед напълно нормално момче чийто родители не живеят с него заради работата си, но това не е точно така, той може да използва 100% от своя мозък. Заради тази си способност той понякога става обект на нежелани интереси, а на всичкото отгоре майка му и баща му не работят в счетоводството на някоя скучна кантора, те работят като тайни агенти и с цел да защитят и скрият Рой от неприятностите те го изпращат да живее в Токио, като току що преместил се ученик. Той започва да живее под прикритие  и да свиква с новия си живот докато неприятностите не го застигат...
All Rights Reserved
Sign up to add What if we used 100 percent of our brain? (Благодат или проклятие?) to your library and receive updates
or
#104school
Content Guidelines
You may also like
You may also like
Slide 1 of 10
🔱Daddy's princess🔱 cover
In love with my ex  cover
Love Story: Happily ever after cover
Sex Buddies [BG translate] cover
Crazy about the little bitch cover
YouNow Smut cover
Our Love Story cover
Don't Risk cover
Hate Changes Everything cover
Животът на една 17 годишна курва... cover

🔱Daddy's princess🔱

40 parts Ongoing

Тя ли? Тя беше кучката в града и глезеното момиченце на богатият си татко. А той? Той беше нейният бодигард... -Добро утро- измрънках и целунах устните му отново, осъзнавайки че правя грешка след грешка, но малкото невинно аз беше доволно от себе си, а кучката в мен крещеше че трябва да му се развикам и да го обидя. -Може ли да те помоля нещо?- попитах гледайки го. -Кажи малката. -Обещай ми....че няма да се влюбя в теб- изрекох и знаех, че съм го наранила, но така беше редно.