- Защо си тръгваш?
- Приключих тук! Приключих с теб!
- И просто ей така? Без „Сбогом!", без „Пази се, Звездичке!"? Защо си тръгваш? Миналото ми ли те уплаши? Или това, че, за разлика от теб, аз тепърва се уча да обичам?
- Уморих се, Дженифър! Уморих се аз да обичам, да давам всичко от себе си, а в очите ти да виждам вече само твоите демони! Вече не си моята Звездичка!
- И от кога?
- От онази вечер, в която за последен път те прибрах от участъка надрусана и беше откраднала онова палто. Тогава, когато погледнах в очите ти, не видях моята Звездичка, а най-тъмните ти демони, с които ме излъга, че си се преборила.
- И ще се откажеш от мен?
- Ти започна първа! Ти първа се отказа от себе си!
- Да, но не и от теб и любовта ни!
- За тази игра трябват двама, Дженифър! Аз тръгвам, ще изпусна полета! А ти бъди щастлива и намери човека, който ще те кара да се смееш и плачеш едновременно.
- Този човек си ти, Оливър!
- Не, Дженифър! Този човек БЯХ аз! Аз тръгвам! А ти, не се отказвай от водата, заради счупената чаша! Просто вземи друга!