Натиснах газта към неизвестна посока. Сълзи напираха в очите ми. Гласът ти бе в главата ми. Джъдът тропаше по тавана. Познавах те. Щеше да затвориш очи, да изключиш музиката и да слушаш симфонията на бурята. Ускорих още повече. Вселената сякаш забрави да работи. И капките застинаха във въздуха. И тогава те видях. Усмихната със затворени очи. Отново бе подпряла любимите ти кубинки на таблото. Русата ти коса бе навсякъде. "Не трябва да си тук" прошепнах Сърцето ми забрави как да работи. "Не трябва да ме виждаш" тихо промълви "Аз съм мъртва"All Rights Reserved