Продължението на книгата I hate him

Том Сицилиано - 29 годишния преуспяващ мъж в кариерата си на учител принуден да се премести в малко градче само заради семейните желания на баща си. Ванеса Фаверо - 17 годишната ученичка, добри оценки, освен по химия, с идеалното гадже, идеалната репутация, идеалният живот, нали?

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Да се опиша с няколко думи? Веднага. Непоправим грубиян, безпощаден негодник, егоистичен наглец. А тя? Предполагаше се, че дъщерята на Красимир и Кремена Андрееви ще бъде разглезена принцеса, свикнала да получава всичко върху златен поднос. Но само се предполагаше. В мига, в който тази жена отвори уста, знаех, че нищо няма да върви по план. А аз мразех, когато нещата не следват определения ред. В живота ми всичко беше изчислено, но при нея - не. Тя живееше само сега, само за момента и само тук. И ако не бях толкова горд, може би щях да си призная, че донякъде ми допадаше.

Той я купи, каза че тя е негова, несъзнателно взе единственото нещо което тя пазеше с години, а тя...тя несъзнателно взе сърцето му без той дори да подозира, като не знаеше че нейното отдавна е прибрано при него. Амбър Лий - 17 годишно момиче, което беше отвлечено, за да се продаде. Красавица с нежен, но опасен поглед, кафява коса и тяло, което подлудява всичко. Ник Лин - един от най-известните и опасни италиански мафиоти, на 21, който си търси момиче което може да има само той. Опасно завладяващ и доминиращ поглед, който никой не може да откаже, никой докато не се появи тя.

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" За сравнително скромния си житейски път бях виждал много. Болка, омраза и лицемерие придружаваха ежедневието ми заедно с много нови лица, от които все научавах по нещо. В този ред на мисли можете да се досетите колко фрапиран останах когато се появи онова торнадо и ми показа, че нищо не знам за живота. Нямам представа дали желанието ми да се погрижа за нея се дължеше на категоричното отричане, че се нуждае от закрила или на нещо по-дълбоко, но това момиче събуди нещо непознато до този момент. Нещо, което ме прободе точно тук, отляво.

- Какво искаш от мен. - Искам да ми дадеш това което отказваш да дадеш на останалите. - какво по дяволите се опитва да каже. Иска тялото ми, душата или сърцето ми или може би всичко което може да вземе от мен. - Искам да се бориш. - Изморих се вече. Не мога. - чувствам се психически уморена. Уморена от цялото това криене, бягане и непрекъснато напрежение от това дали отново Драго ще ме хване. Стига вече да става квото ще. #1- lover - 7.01.2022г. #1- bgstory - 15.01.2022г. #1- mafia - 22.01.2022г. #1- stranger - 24.01.2022г. #1 - secret - 30.01.2022г. #1 - sister - 29.01.2022г. #1 - teen - 23.02.2022г. #2 - romance - 16.02.2022г.

КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА "Къде?" Щастлив финал след сватбата? Страшен виц. Може би ако не си "късметлия" като мен е истина. Иска ми се да се върна в миналото и да се ударя по главата, защото си мислех, че да я спечеля ще е най-трудното нещо. Тази жена беше всичко, което исках, а когато я получих ми бе отнета. Да стоя до нея и да не мога да я прегърна, да мога да вдишам аромата ѝ, а да нямам право да я докосна. Имах я в ръцете си и сега си плащах за всяка целувка и усмивка, която бях получил. С нейните сълзи! Щях да понеса всичко, което ми причини онзи негодник, но да ме накара да стана причина за страданието ѝ щеше да му струва живота. Ще му покажа мястото му, а то е в Ада, не тук.

!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Бела мислеше, че миналото е оставено зад гърба ѝ. Но когато се връща у дома, усеща, че нищо не е както преди. Старите тайни и опасности се завръщат, а срещата с Даниел - човекът, който някога я е спасил - разпалва чувства, които тя се опитва да потисне. Докато сенките на мафията се стелят около тях и приятелите ѝ са замесени в сложни интриги, Бела разбира, че любовта и опасността често вървят ръка за ръка, а оцеляването и сърцето ѝ са в непрекъснат конфликт.

Тя ме наричаше свой спасител, но нещата, които бих искал да ѝ направя, ме караха да се чувствам като предател. Още от денят, в който я срещнах се бях зарекъл, че ще стоя далеч от Карина Вяземска. Питах се мога ли щом всеки път се губех в очите ѝ? Тя не ми принадлежеше. Намирахме се в лабиринт от копнеж и бяхме напълно изгубени!