Имате ли въпроси, които искате да зададете, но не успявате? Питате ли се тези, а и други неща, когато харесвате някого? Това са моите незададени въпроси. А кои са вашите? All Copyright© belongs to ST, aka @me_myself_and_books without my permission you CAN'T copy them. Please don't copy them. Моля ви бъдете съвестни и уважете авторското право!

Между забързаното ежедневие Между пропуснатите възможности Между пропилените шансове Между неразбраните думи и съвкупност от действия. Между мислите Между самотата Между грешките Между съмненията Между смяната на часа Между стрелките на часовника Между миналото, настоящето и бъдещето. Някога, някъде там. Часа се сменя 2 пъти годишно, времето не спира, то само отминава, а ние си мислихме, че имаме време. Времето е непокорно,волно и свободно, колкото и да бързаш никога няма да го настигнеш. А само колко е важен един миг от него, който се превръща в спомен. Времето е лукс, да разполагаш с него е богатство - тук и сега. Час, минута, секунда - един миг, спомен, време , живот. Ще се срещнем ли? Кажи кога, понеже вечно закъсняваш? Сега ми обеща, че ще си точно на време, но пак ли ще закъснееш за мен? Казах ти точен час, но същия ден смениха часа. Забрави ли? Аз бях там, а теб те нямаше. Аз бях в настоящето, ти остана в миналото. Разминахме ли се? Качих се на влака, заминавам. Все още на гарата мирише на парфюма ми - миг, ще го познаеш, но аз вече не съм там, а от теб мирише на разочарование. Един неуловен миг,

Закъсах го...и не, не говоря за пари...нещо друго е...нещо като болест, но не точно, защото няма лек, няма лекарства, за това състояние. Постоянно мислиш и също така безсънните нощи и те те преследват.Нещо противоположно е на амнезията.Привижда ти се все един и същи образ навсякъде.Този образ се разхожда денонощно в мислите ти и съзнанието ти и не те оставя да спиш, не те оставя да мислиш за нищо друго. Нещо пристрастяващо, нещо като наркотик, защото без него и ден не минава и нощ. Страхувам се от това нещо, пулсът ми се ускорява, а сърцето ми бие като лудо. Когато не е наоколо си като болен.Страхуваш се да не предозираш, за да не се погубиш, в същото време пък спираш да мислиш за последствията и се впускаш,или потапяш и се отдаваш, не можеш да дишаш,не можеш да живееш без него, защото само там намираш смисъла.Дори, когато случайно заспиш, поне за малко, там отново се среща в мислите ти.Няма защо да се чудиш и защо си разсеян,отново това е причината.Това е лудост, минаха месеци. Какво е това състояние ли? Не знам, дори се страхувам. Страхувам се да го кажа.Страх ме е да си призная.Страх ме е да си призна

Измислени на терасата на Китен.

Повечето хора биха намерили себе си тук!

Тук няма нищо специално. Това са просто чувствата, които съм изпитала през последните 3 години и половина. Ако са ви разбили сърцето или ще помогна, или ще стане по-зле. Четете на собствен риск.

''Ескалация'' е селекция от поеми, написани по време на връзка с токсичност и неосъзнатост, наблюдавайки ескалацията в отношенията и мислите на един млад влюбен човек. Това е моята история, такава каквато е, без маски, без доокрасявания, написана за мен. Истинска история, истинска душа, истински човек и случка, в хронологичен ред.

Надявам се да ме помниш, хьонг.

Нашият живот. Ние сме хора, притежаваме чувства. Дишаме и всеки наш дъх е крачка към изграждането на нещо голямо...важно. Градим и рушим...понякога си мислим, че сме се предали, но несъзнателно продължаваме да се борим. Заложено ни е да оцеляваме, да се приспособяваме. Но винаги пропускаме нещо важно... „днес". „Днес" е сега, а „утре" бъдеще. Почти винаги очакваме моменти, а след това ги помним. Хора...живейте днес и бъдете щастливи...животът е сега...не утре!

[ Стихосбирка ] из "Страданията на един артист" → ⓒ c o v e r by YEOUNN