Love from afar...

Просто излизах от реката. Беше 02:00 сутринта и я видях на брега... Нейният оригинален черен аутфит, но сега имаше нещо, което не беше както трябва... Тя... плачеше? Приближих се до нея, а аз съвсем забравих, че целият бях мокър. Седеше на земята и си беше скрила главата в ръцете. Клекнах и си сложих ръката на гърба ѝ...

-Лу защо плачеш...? -макар и да не съм ѝ толкова близък... не искам тя да плаче... не искам да е наранена.
-Не плача! Измисляш си... -веднага разрови главата от ръцете си и си избърса очите с гръб към мен.
Отидох от другата ѝ страна само и само, за да я успокоя.
-Хей кажи ми... Не искам да ти е тежко...

Изпуснах се... И то точно в "идеалният" момент. А това я заинтригува... За първи път ме погледна в очите... И аз я гледах така... Не мислех, че мога да искам да съм толкова близо до това момиче... Но и в момента не искам и да я притеснявам, но и не можех да се спра. Разстоянието между нас все повече и повече се смаляваше...