Whisper me a lie/Прошепни ми лъжа

Стигнаха тъмната част на града, караща всеки човек да настръхне. Уличните лампи едва светеха, къщите, все така изоставени, придаваха мрачен и страховит вид, дърветата скриваха леката светлина, идваща от луната и заобикалящите я звезди.
Аделайн и Тристан се доближиха до колата. Той я отключи и влезе, очаквайки и тя да го последва. Първоначално се чудеше, но после Аделайн реши да влезе също.
-Не ми казвай, че пак ще караш пиян.
-Спокойно, и преди съм го правил.
Миризмата на алкохол и наркотици я убиваше.
-Отвори ги малко тия прозорци.
-И защо?
-Тук мирише отвратително.
-Писна ми от твоите претенции, малка лигло. Или излизай, или оставай, стига си мрънкала.
-Докато бях със Зак, нямах такива проблеми.- каза тя изнервено.
Това доведе Тристан до ръба. Той запали колата яростно и тръгна с бясна скорост.
Докато Аделайн все още се чудеше дали да слезе, или да остане, светлини заслепиха двамата души. Последното нещо, което се чу, бе сблъсъка на два автомобила.