Няколко Обелки И Едно Забравено Име

По пътя да намери себе си, той се нуждаеше само от 2 мандарини.
А това или този, който щеше да го напътства, подкрепя и участва в налудничивите му планове, за изминаването му, се нуждаеше от обелките на плода.
А с всяка следваща премахната, захвърлена и внимателно прибрана обелка, отговора, който всички чакаха със затаен дъх, се доближаваше до него или поне така се предполагаше, а именно да разбере собственното си име.

Добре е да започваме вече, понеже много се проточи това въведение.

А, чакай малко, читателю!

Да сме наясно, аз съм твоят разказвач, който няма да спре да се меси в разказването на тази история, въздържане от коментари няма да има и добре че, все пак и аз трябва да се позабавлявам, не само ти.
Стига да не ме прекъсваш, ще се спогодим.

Нека да потегляме.

Всичко започна с 10 мандарини, 80 парчета, вкарващи капка свежест в тези така студени и бездушни дни...

Е, не съвсем...