* Историята съдържа зряло съдържание *
„Непознатите в тъмното могат да променят живота ти на светло. "
„Достигайки до входната врата, не мога да отговоря на същия въпрос, плуващ в съзнанието ми: Какво би могло да бъде на всичките тези касети?"
___________
Предварително изявление:
- Искаш да опиташ и да бъдеш моето лекарство, Аби? - попита той с дълбок изпитателен тон, запазвайки гласа си тих.
-Мога да опитам - издишвам, докато преглъщам, а хватката му се стяга - Опитай ме.
Ръката му се плъзга нагоре по гърлото ми, а дългите му пръсти се увиват плътно около челюстта ми - Наистина ли искаш това?
Кимвам, докато казвам "да" чрез въздишка, виждайки как всеки един негов мускул се напряга, докато мокри устните си; дрезгаво мърмори изречението си и последно опитва да ме накара да променя мнението си.
-Опасен съм Аби. Това е последният ти шанс, в който се опитах да те предупредя.
Стомахът ми се завърта на възли, но използвам всяка една храброст, която имам в себе си.
- Докажи ми.
(!) ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение.
Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешниковите очи с извити мигли - толкова невинни, но и толкова прозрачни, издаващи всяка една емоция. Плътните, големи, розови устни, които сякаш нарочно те приканваха да отидеш и да ги опиташ. Ангелският глас, който излизаше от тях. Божественото тяло с прекрасни извивки.
Всичко това беше негово. Тя беше негова. Но дали сърцето й щеше да бъде негово, както всичко останало?
-Ти си моя. По всеки един начин. Всяка една част от теб ми принадлежи. Завинаги. Запомни това принцесо.
-Можеш да притежаваш тялото и живота, но не и сърцето ми.