adini Bennurnaz kodum
- Reads 364
- Votes 49
- Parts 10
You may also like
War Of Love
Мислех, че моят свят не е какъвто трябва, че животът ми е несправедлив. Но не можех дори да си представя, какъв би бил, ако Кал не беше в него, ако родителите му не бяха ме намерили и спасили, въпреки че това да си робиня влюбена в бъдещия крал не беше по-лека задача, но поне тази моя любов бе споделена и аз бях единствената за Кал. Съмнявам се, обаче , че останалите момичета и момчета роби под, можеха да кажат, че са доволни с робски си живот под яркото синьо небе. Вятъра носеше делечните плющящи камшици, празните погледи и пречупени от рождение души на всички, носещи моята съдба. Всички чакаха или деня на избавлението или деня, в който Кал щеше да седне на трона и да промени нещата, да премахне тази глупост с робството, както беше обещал на мен и на най-добрият си приятел, който също бе роб...Даниел. До тогава ни оставаше да се борим с несправедливостта, да чакаме и да се надяваме за по-добре времена, но знаете ли, че дългото очакване на нещо понякога може да измени човешката душа...сърце...особено, когато това е последната ти надежда.
История на Изкуството
Учете
Под игото
Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми - и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание. Иван Вазов 19 окт. 1920 г. София
ЛЕГЕНДА (DESTAN)
Батуга: Замълчах в деня, когато убиха майка ми. Ще проговоря в деня, когато баща ми умре. Аккъз: Дойдох да подам ръка на тези, които нямат. Да будя пътя на тези, които имат нужда. Дойдох за да окажа помощ на онези, които са пленени. Дойдох да напиша моята ЛЕГЕНДА. Това е история която се развива през 8 век преди турските общности да приемат исляма. В историята на Аккъз и Батуга Тегин, с течение на времето ще се разкрие как те двамата, ще постигнат невъзможното с любовта развила се между тях.
NEVERLAND-the never ending
explanation and finding the strat of NEVERLAND
Изпепелено сърце
Шуанг Юн най-накрая беше на крачка от това, за което бе мечтала от години. Най- сетне щеше да успокои душите на близките й, които я преследваха нощем и я будеха с писъците си. Стисна здраво меча в ръка и пристъпи напред, готова да отмъсти на човека, който бе съсипал целия ѝ живот. Не изпита съжаление, не изпита колебание, а само чистото, подпалващо я отвътре желание за мъст. Завъртя дръжката на тънкия меч грациозно между пръстите си и се приближи напред. А очите ѝ не изпускаха тези на мъжът пред нея. Тя не отклони поглед и когато музиката спря и ръката и замахна напред... а мечът не се насочи право към сърцето на императора на Китай.
Austin Moon and Ally
Austin and Ally and they love story
Сам
Здравейте, това е началото на новата ми книга "Сам". В нея ще видите много любовни истории и израстването на едно младо момче на 17. Начинът на живот на нашият главен герой Дейвис и неговите приятели: Митака, Бобката и Тигъра. Понякога колкото и приятели да имаш се чувстваш сам както е казано може да се чувстваш сам в стая пълна с хора които не са подходящи за един човек. Самотата не е толкова лошо нещо помага на един човек да израстне психически и подготвя за бъдещето. Дейвис ще премине през много неща, но така ще израстне.
Мислех, че моят свят не е какъвто трябва, че животът ми е несправедлив. Но не можех дори да си представя, какъв би бил, ако Кал не беше в него, ако родителите му не бяха ме намерили и спасили, въпреки че това да си робиня влюбена в бъдещия крал не беше по-лека задача, но поне тази моя любов бе споделена и аз бях единствената за Кал. Съмнявам се, обаче , че останалите момичета и момчета роби под, можеха да кажат, че са доволни с робски си живот под яркото синьо небе. Вятъра носеше делечните плющящи камшици, празните погледи и пречупени от рождение души на всички, носещи моята съдба. Всички чакаха или деня на избавлението или деня, в който Кал щеше да седне на трона и да промени нещата, да премахне тази глупост с робството, както беше обещал на мен и на най-добрият си приятел, който също бе роб...Даниел. До тогава ни оставаше да се борим с несправедливостта, да чакаме и да се надяваме за по-добре времена, но знаете ли, че дългото очакване на нещо понякога може да измени човешката душа...сърце...особено, когато това е последната ти надежда.
More details