Ако животът беше сцена, на която всеки изиграваше своята роля по възможно най-добрият начин, на който беше способен, а с настъпване на аплодисментите "ролята-живот " приключваше, то за "Тях" играта на роли се водеше зад кулисите, отвъд светлините на прожекторите.Тяхната постановка беше кратка. Завършваше без аплодисменти, дори без сълзи в очите на публиката. Отиваха си тихо и безшумно, но имената им оставаха да будят страх и смут. Такава беше тази постановка, носеща името "Мафия". Веднъж раздали се ролите, нямаше връщане или отказване. Беше постановка, в която участие взимаха само големи момчета с железни топки. И ако животът беше театър, то тази постановка, бе просто жанр, за който обаче не се раздаваха билети и публика нямаше. Но щом тези игри на роли се изиграваха отвъд погледите, то тогава каква беше Сибел Лютер? Погрешно озовал се зрител зад кулисите или разменна монета в разиграващата се постановка, за която тя беше сигурна, че никога не би си купила билет. Не и след онова, което невинните и очи трябваше да видят ..
Скарлет... какво да ви кажа за нея?
Тя е на 18 и не е като другите момичета. Имаше трудно детство, изпълнено с много тъга и омраза. Родителите й не и обръщаха никакво внимание. Нито веднъж не й бяха казали, че я обичат. Скарлет имаше единствено и само брат си- Ноан. За разлика от родителите си, той я обичаше с цялото си сърце и винаги беше до нея.
Когато стана на 18, Скарлет беше готова да се махне от този "дом" в който не беше желана. Да отиде в колеж, да започне всичко от самото начало.
Беше решила, че нищо няма да застане на пътя й да бъде щастлива. Скарлет отчаяно искаше да промени живота си, да намери човек който щеше да й покаже какво е любов. Любов която дори брат й не можеше да й даде, човек който да я накара да се почувства в безопасност, да я прави щастлива. И ето, че съдбата й направи този подарък, но скоро след това тя щеше да съжалява горчиво, защото сърцето й щеше да бъде разбито на милион малки парченца. Това щеше да е само и единствено по вина на Доминик Прайър...