В сърцето на Мафията

Ако животът беше сцена, на която всеки изиграваше своята роля по възможно най-добрият начин, на който беше способен, а с настъпване на аплодисментите "ролята-живот " приключваше, то за "Тях" играта на роли се водеше зад кулисите, отвъд светлините на прожекторите.Тяхната постановка беше кратка. Завършваше без аплодисменти, дори без сълзи в очите на публиката. Отиваха си тихо и безшумно, но имената им оставаха да будят страх и смут. Такава беше тази постановка, носеща името "Мафия". Веднъж раздали се ролите, нямаше връщане или отказване. Беше постановка, в която участие взимаха само големи момчета с железни топки. И ако животът беше театър, то тази постановка, бе просто жанр, за който обаче не се раздаваха билети и публика нямаше. Но щом тези игри на роли се изиграваха отвъд погледите, то тогава каква беше Сибел Лютер? Погрешно озовал се зрител зад кулисите или разменна монета в разиграващата се постановка, за която тя беше сигурна, че никога не би си купила билет. Не и след онова, което невинните и очи трябваше да видят ..