Lost in the shadows of my mind

Вцепенена като статуя, стоя, а писъците чуващи се някъде недалеч от мен, пробождат дупки в крехкото ми тяло. Изпълнена с вина, поради липсата на помощ от моя страна, лягам на студения под, чувствайки се безсилна и страшно изморена. След това единственото, което помня е как ме сграбчва тъмнината в своята задушаваща прегръдка. Но какво се крие в тъмнината? И защо е толкова опияняващо? А изхода къде се крие от тази бездна на смъртта?