Водката притъпява болката, но за кратко, а нейните крака увити около мен и стоновете от устата ѝ, докато я карам да свършва ми помагат да живея, но и да се страхувам, че всеки миг мога да я изгубя.
"Защо си мислиш, че съм влюбена в теб?" - думите ѝ се забиват в сърцето ми, като стрели, а признанието ѝ, че е с мен заради парите ми ме кара да отида в склада и да открия бутилката с най-отвратителната водка и да я отворя. Нямам време да наливам в чаша...
"Защо мислиш съм с теб?" - не можех да отговоря на тези въпроси. Тя трябваше да ми даде отговорите.