Здравей, Теса. Пиша ти това писмо, като се има предвид, че мисля за теб не се чувствам много самотен със всеки изминал ден. Измина вече една година и четири месеца, от когато вирусът разруши света. Всички от семейството ми са мъртви. Само аз останах. Не съм излизал от вкъщи повече от години, но запазвам ми интеграция. Единственото, което знам със сигурност е, че рано или късно трябва да се престраша да изляза навън. Надявам се някъде там да има оцелели, които да живеят нормален живот. В света в, който Дарин живее единственото нещо за, което трябва да се бориш е да оцелееш. Коронавирусът разрушава изцяло. Оцелели има, но за да стигнат при тези, Дарин се сблъсква с много смразяващи и животозастрашаващи изпитания. Дали мислите, че са готови да оцелеят в този жесток свят?
Чтобы двигаться вперед, нужно бежать в два раза быстрее. Но как тут бежать, когда на дороге появляются то зеленоглазые шалтаи-болтаи, то блондинки, то странные парни в кепках с ромашками? Эта зима точно решила меня доконать! Сначала папа как-то умудрился пересечься с Вилом, потом ко мне привязался навязчивый поклонник плюс еще и мама в Москву прилетела. Ну точно вся королевская конница и вся королевская рать вокруг меня собирается. К чему бы это?