Двадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по- малко от 24 часа и я оставя с новородено на ръце.
Сега тя е длъжна да се премести от Сан Диего в огромния Ню Йорк, да забрави бившия си годеник, мечтания апартамент и всички свои желания. Трябва да си намери жилище с малкото остнали и пари и да започне работа.
Но съдбата е опасно нещо. Взема и дава едновременно, и точно когато е взела всичко важно от Елизабет..... тя ѝ предоставя възможност да работи в чудесна компания с един, вечно ядосан и дразнещо секси шеф.
Вярно ли е, че съдбата знае най-добре? Какво ли е подготвила тя на Елизабет?
Мечтата ми беше да бъда журналист.
Бях завършила колеж, но така и не намирах работа по специалността си и с една дума бях отчаяна.
Единствената възможност, която имах беше да работя, като бавачка за приятелка на майка ми.
Трябваше цяло лято да гледам малко момченце, което не ми се струваше толкова зле до момента, в който не разбрах, че има по-голям брат, който беше истински задник.
#1 random 02.02 2020