75 Части В процессе Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение.
Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешниковите очи с извити мигли - толкова невинни, но и толкова прозрачни, издаващи всяка една емоция. Плътните, големи, розови устни, които сякаш нарочно те приканваха да отидеш и да ги опиташ. Ангелският глас, който излизаше от тях. Божественото тяло с прекрасни извивки.
Всичко това беше негово. Тя беше негова. Но дали сърцето й щеше да бъде негово, както всичко останало?
-Ти си моя. По всеки един начин. Всяка една част от теб ми принадлежи. Завинаги. Запомни това принцесо.
-Можеш да притежаваш тялото и живота, но не и сърцето ми.
