-З-защ-що ме мразиш т-толкова?-попита по-малкото момче,свито от страх в ъгъла. Не получи отговор, единственото което чу бяха стъпките на момчето с онези гарваново черни коси и пленяващи маслинови очи,който свитото на топче,треперещо момче не можеше да погледне от страх. Усети как ръката на хьонга му стисна челюстта му и надигна брадичката му. Малкия стисна очи и разтвори треперещите си устни,за да може да диша. Тогава устните срещу неговите го наказаха с една страстна целувка, която накара сълзите от очите му да затекат отново и да се стичат по меките му,вече почервенели бузки, тялото му затрепери отново.
Герой:Джимин,Юнги,Хосок, Техьонг,Джин, Намджун,Джънгкук
Юнмин Солп Намджин Джикук Юнкук
Започната 18.11
Л есно е да убиеш, но е трудно да живееш след това.
Лесно е да преследваш, но е трудно да спреш.
Дори смелите стигат до разруха, когато бъдат показани най-слабите им страни.
Загуба. Страх. Дързост. Надежда. Страст. Нов свят.
Бъдещ свят, водещ до неизбежни последици.
Когато нещо е направено не може да бъде върнато назад.
Когато убиваш, нараняваш, насилваш, отнемаш...
Бъди готов за изкупление.