Story cover for FORGOTTEN by kyliemoon3
FORGOTTEN
  • WpView
    Leituras 23,290
  • WpVote
    Votos 1,510
  • WpPart
    Capítulos 33
  • WpView
    Leituras 23,290
  • WpVote
    Votos 1,510
  • WpPart
    Capítulos 33
Concluída, Primeira publicação em nov 15, 2020
Maduro
-*-
"Чувството на празнота ме преследваше като сянка. Всеки път,когато изникваше наш спомен в мен се зараждаше чувство на безпомощност и яд. Чувство на предателство.
Бях наясно,че някъде дълбоко в себе си дори и Рет знаеше,че е избрал нея съзнателно.Той знаеше,че е трябвало да изпитва по-силни чувства към нея за да я избере.
И не знам как ме караше да се чувствам това.
Бях втора...изместена от врагът.
Егото ми беше стъпкано.Чувствата ми пренебрегнати.
И вече не знаех дали го искам.
"Сега доволна ли си?" попита едно гласче. 
Не...никога нямаше да съм доволна.И никога нямаше да забравя."
-*-
Todos os Direitos Reservados
Inscreva-se para adicionar FORGOTTEN à sua biblioteca e receber atualizações
ou
Diretrizes de Conteúdo
Talvez você também goste
Тъмно червило, de NadyaMZ
22 capítulos Concluída
- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.
No Fear, de RayaRaynova
54 capítulos Concluída Maduro
Когато всеки ден се сблъскваш с болката на хората, страха спира да тече във вените ти. Всеки ден се изправяш срещу безпомощността, лудостта и обсесиите на хората. Мании за грабеж, убийства или нещо друго. Тогава животът ти се превръща в цирк с много чудати създания. Но нека си признаем, всяко дете има любимо "чудато създание", нали? Кара Лорънс е психиатър в затвора "Кросмаунт" в покрайнините на Калифорния близо до призрачният град Боди. Животът на Кара е подреден и балансиран, заедно с всичките лудости в ежедневието. Но когато се появи мъж, то този мъж може да обърка всичко, особено ако е пълната противоположност на представите ти. Ейдън Смит е точно от този тип, който всяка майка се моли да не завърти главата на дъщеря ѝ, а самата Кара също се молеше за това, преди да го срещне. Не модерен бизнесмен или красив "играч", а мъж, чиито постъпки смразяват кръвта ти, но чиито очи и усмивка, карат дъха ти да спре, а краката да се отворят. Впуснете се в нещо различно, нещо далеч не романтично, нещо криминално, смразяващо кръвта, но изкарващо най-мръсните ви фантазии наяве. История с кръв, болка, сълзи
My Heart Is Torn (Harry Styles), de abbi_1234
27 capítulos Concluída
Гимназията. Може би едно от най-ужасяващите места на земята. Е, поне за някои! Там има два типа хора-популярните и непопулярните. Естествено, към всяка група спадат още по няколко подгрупи, като: спортистите, кифлите, богаташчетата или зубрачите, отличниците и не толкова богатите деца. С една дума, готините и загубеняците. Да,...в гимназията е "страхотно"! Да, ама, не!... Това е историята на Вайълет Грийн. Момиче, което въпреки, че е изгубила родителите и семейството си, а съучениците й я обиждат, тя продължава да търпи цялата болка, която сърцето й понася всеки ден. Но най-големият й проблем е Хари, нейният крайно злобен и горделив съученик, който прекарва повечето си време в гимназията, като я малтретира и обижда. Дали омразата между двамата ще изчезне и дали ледената стена, която са изградили помежду си ще се стопи от нещо по-силно...като любовта, може би?! Ще разберете, като прочетете "My Heart Is Torn"...
Ние., de NadyaMZ
30 capítulos Concluída
Обичали ли сте някога? Но онази чиста обич, искрената, пред която не стоят граници и пречки? Която не иска нищо, просто я има... А обичали ли сте силно и сляпо, безрезервно, въпреки грубото отношение, въпреки че знаете какво да очаквате? Защото аз - да. Обичах и по двата начина... Обичах единия по онзи така чист и неосквернен начин, обичах го заради милите жестове и заради самата обич, която ми даваше. С която ме даряваше. Но обичах и него... с нетърпимия и неудържим нрав, с пламъка в очите. Обичах го бурно и безразсъдно. Исках цялото му внимание, копнеех за ласките му, за погледа му, но не ги получавах... Не можех да си представя да дишам без него. Представлявахме по един ъгъл от триъгълник. Всяка негова страна беше път, тръгващ от един ъгъл и стигащ до друг. А знаете ли какво е синоним? Това е термин в граматиката, който означава думи, различни по форма, но еднакви или близки по значение. Огорчение, изтезание и отчаяние. Синоними. Всяка дума представлява един от нас. Това бяхме ние. Невъзможният триъгълник.
Talvez você também goste
Slide 1 of 10
Тъмно червило cover
HARD| Zach Herron cover
Woman (BG Fanfiction) cover
No Fear cover
Истински добър мъж cover
Шепа пепел cover
My Heart Is Torn (Harry Styles) cover
Ние. cover
Бог на гнева (книга 3) cover
A moment before you cover

Тъмно червило

22 capítulos Concluída

- Какво ще ми кажеш за себе си? Погледнах я и се усмихнах. Не вложих никакво чувство, просто стоях и гледах с празен поглед. Чакаше да кажа нещо, но аз мълчах. - Не е ли ясно? - Може би ще искаш да конкретизираш, за да стане ясно и за мен. Отвърнах поглед от нея и се обърнах към прозореца. - Приключихме ли? - Ако това е желанието ти. - изражението й беше изключително спокойно. Отново погледнах към прозореца. Една част от мен изгаряше от желание да си тръгне и да хлопне вратата зад гърба ми. Но нещо сякаш ме натискаше на иначе удобното диванче и не ми позволяваше да се изправя. Притиснах устни една в друга и стиснах малката кутийка в ръката си. - Хубаво червило. Опитах се да запазя спокойствие и въздъхнах, но тя забеляза. - Просто грим. - повдигнах рамене. - Има ли нещо, за което би искала да поговорим? - Бих искала да си тръгна. Усмихна ми се и се изправи, а аз проследих движението й. - Ще продължим следващия път... Моментално се изправих и тръгнах към вратата без да казвам и дума. - Както винаги. Чух я да го казва преди да хлопна вратата след себе си.