По принцип Стоян бе много спокоен, но днес Ива забелязваше леко напрежение в тона му. Отдаваше го на факта, че все пак не се бе прибирал у дома повече от 3 години. Двамата вървяха по пътя от 2 часа и им оставаше още около половин с това темпо. Ако зависеше от Ива, тя щеше да тича към Загражден, Стоян рядко ѝ говореше за родното си място и тя искаше сама да разбера, но ѝ пречеше бавния и тежък ход на половинката й. Не се знае кое го спираше най-много от бързия ход - красивата природа, която наблюдаваше с любов, разговорите с Ива или вече неизбежната среща с него. Лицето му показваше последното.All Rights Reserved