Странно заглавие нали?
Но ако попитате Елис, тя ще ви каже, че това е точната дума, с която може опише състоянието си.
Както при всеки тийнейджър първите години в пубертета не минаха добре. Разбра какво е тормоз, омраза, доверие, самота, завист и несподелена любов. Разбра как се чувстват предадените, как се чувстват хората с разбити сърца и как се чувстват кучките...Разбра наистина много неща, но нито едно от тези неща не беше нейната действителност утре.
Тя намери утеха, намери щастие!
Питаш се как ли? Продължавай да четеш...💜
Обявена за най-добра история в категорията "LGBT+" на The Glass Awards 2017. Благодаря на гласувалите!
°~°~°~°~°~°
- В крайна сметка, ти ме разбираш.
(Но ти мен не.)
- С теб говоря за всичко.
(Точно така. Ти говориш. Аз слушам и не гъквам.)
- Ти ми даваш разбиране.
(Ти не ми даваш нищо.)
- Ти си моят отдушник.
(А ти... моята отрова.)
- Винаги ще си говорим, нали?
- Разбира се...
(Никога не ще надникнеш в съзнанието ми.)
°~°~°~°~°~°
Историята е под формата на диалог. Всяка глава е кратка с по няколко изречения.