5 Parte Ongoing Мислех, че моят свят не е какъвто трябва, че животът ми е несправедлив. Но не можех дори да си представя, какъв би бил, ако Кал не беше в него, ако родителите му не бяха ме намерили и спасили, въпреки че това да си робиня влюбена в бъдещия крал не беше по-лека задача, но поне тази моя любов бе споделена и аз бях единствената за Кал.
Съмнявам се, обаче , че останалите момичета и момчета роби под, можеха да кажат, че са доволни с робски си живот под яркото синьо небе.
Вятъра носеше делечните плющящи камшици, празните погледи и пречупени от рождение души на всички, носещи моята съдба.
Всички чакаха или деня на избавлението или деня, в който Кал щеше да седне на трона и да промени нещата, да премахне тази глупост с робството, както беше обещал на мен и на най-добрият си приятел, който също бе роб...Даниел.
До тогава ни оставаше да се борим с несправедливостта, да чакаме и да се надяваме за по-добре времена, но знаете ли, че дългото очакване на нещо понякога може да измени човешката душа...сърце...особено, когато това е последната ти надежда.
