"Често си задавам въпросът, дали ако знаех какво ми предстои бих го приела и отговора винаги е един и същ.
Да, бих!
Бих повторила всичко, независимо колко болка, лудост и нерви ще ми коства. Бих, защото обичам, а след като веднъж почувстваш това, връщане назад няма. Искам още и още и фразата „като наркоман, търсещ дозата си" вече придобива съвсем нов смисъл за мен. Нося значението й всеки път, когато по някаква причина остана сама за малко и него го няма."
"Берзеркер" не е типичната тийн история за свръхестественото създание, което се влюбва в красивото момиче. Има красиво момиче, има любов, има и доза фантазия, но е представена по начин, който всеки би могъл да възприеме по-лесно за нормален. Написана е в ужасно труден и емоционален за мен период, именно по тази почина главната героиня е това, което е.
Двадесет и четири годишната Елизабет винаги е била мечтателка. Точно когато приятелят ѝ е на път да ѝ предложи, апартамента за който е мечтала още от седемнадесетгодишна се продава и животът и започва да се оправя, една трагедия съсипва всичко за по- малко от 24 часа и я оставя с новородено на ръце.
Сега тя е длъжна да се премести от Сан Диего в огромния Ню Йорк, да забрави бившия си годеник, мечтания апартамент и всички свои желания. Трябва да си намери жилище с малкото остнали и пари и да започне работа.
Но съдбата е опасно нещо. Взема и дава едновременно, и точно когато е взела всичко важно от Елизабет..... тя ѝ предоставя възможност да работи в чудесна компания с един, вечно ядосан и дразнещо секси шеф.
Вярно ли е, че съдбата знае най-добре? Какво ли е подготвила тя на Елизабет?