
Бях толкова отчаян. Не бях аз. Бях загубил майка си,а наскоро и голямата любов в живота си. Бях като един тъмен тунел,който беше обгърнат само в мрак,мрак и тъмни петна от моето минало. Всяка вечер си лягах със сълзи на очите, защото страдах. Бях убит ,един труп ,който всяка вечер изстиваше. Буквално аз самия станах безразличен към живота и бъдещето си. Един ден тя се появи. Ивона, момичето с къдрави коси и загадъчен поглед,с една много интересна и заразяваща усмивка.All Rights Reserved