Our collection of poems

-Госпожице МакКонъл?

-Тук съм.-казах достатъчно силно, за да може да ме чуе.

-Не можах да намеря химикали. Да сте ги виждали някъде?- погледа му търсеше из рафтовете.

-Трябва да са някъде тук.- започнах да оглеждам и ги видях на един висок рафт.Пресегнах се, заставайки на пръсти, за да ги стигна, но бях прекалено ниска. Забелязал този мой недостатък, професора, сложи ръка на талията ми и леко се пресегна. Без никакво затруднение ги достигна, а ръката му излъчваше приятна топлина.

-Взех ги.- каза, а ръката му все още топлеше талията ми.

Стъпвайки отново на цял крак, дупето ми леко докосна бедрото му, а приятната топлина сякаш вече запояваше да ме гори. Усетих лекият импулс на пръстите му към униформата си, притискайки ръката си в тялото ми. Парфюмът му, с леки нотки на цитрос и кожа, погали сетивата ми.