Подценени
  • Reads 358
  • Votes 58
  • Parts 14
  • Reads 358
  • Votes 58
  • Parts 14
Ongoing, First published May 04, 2021
Mature
Болката и страха променят. Мен ме промениха..Не само чувствата ,но и хората..
Името ми е Катрин.Част съм от тайна агенция с хора по целият свят.Те създадоха чудовище,без да го осъзнават.Преди бях нормално момиче, което ходи на училище и излиза с приятели..Приятелите ми ли?Не са до мен.Защо ли?Е, това е моята история..
All Rights Reserved
Sign up to add Подценени to your library and receive updates
or
Content Guidelines
You may also like
Дневникът на един психопат by cveta_radkova
37 parts Complete
Имах всичко, което си поискам! Думата ми беше закон (буквално). Все пак аз съм Министър председател. Живеех си като в приказка на много пари, корупция и власт, докато народа не реши да действа вместо Върховния съд! Първо беше министъра на здравеопазването! След това всички министри изпопадаха в кръв! Народа реши да вземе нещата в свои ръце, а това, значи смърт! Побърквам се от всички тези протести, стачки, заплахи и убийства! Човек и добре да живее, винаги ще разберат за мръсните му дела, а по-лошото е, че моите не са никак малко! Толкова ли е лошо да се стремиш към пари повече от здравословното, до степен, в която си готов да се хвърлиш в горяща сграда? Ако е престъпление да си жаден за власт и пари до степен, в която разоряваш една държава, тогава да-виновен съм! Трябваше да разбера едно нещо по-рано:когато народа се обедини, става велика сила! Ако го знаех, можеше и да не се стига до този край! - Даниел Росенов (главен герой)
Watch by ValeriyaAngelova
17 parts Ongoing
(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата. Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза. Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!
You may also like
Slide 1 of 9
Елеонор: Мъката на затворниците cover
♤ сянката ♤ cover
Дневникът на един психопат cover
Me&You cover
His deadly kiss cover
Watch cover
 Empress Of  Passion cover
С вкус на шоколад cover
Електричество по тялото (Electricity in corpore) cover

Елеонор: Мъката на затворниците

51 parts Ongoing

Някога живяли четирима братя- велики мъже, които докарали просперитет на народите си! Превърнали ги в цивилизации! Четирима мъже, които били достатъчно смели, за да се опълчат на стихиите, и да сключат сделка с тях! Сто години живяли в мир... но се провалили- греховете им ги застигнали! Хиляди години по- късно ние, наследниците им, носим тежкото бреме на тяхното наследство. Живеем в страх от него! Но се появи тя, и ни показа на всички, че има и друг начин! Сега миналото е неясно и объркано, а бъдещето- изпълнено със страх. Но тя е онзи лъч надежда, който огрява и прави всичко някак възможно и приемливо! - Т. Езрае.