Closer

Сънищата винаги бяха необятното ми бягство от реалността, защото бяха безплатни. Но едва, когато се събудиш осъзнаваш, че ти не живееш в мечтите, като малките деца, а в жестоката и сурова реалност. За да оцелееш трябва да спреш да мечтаеш и да се бориш тук и сега. И в един момент, когато си мислих, че всичко вече е добре, се случва точно това, което най-малко  очаквах. Влюбих се. Той беше толкова красив, като някое божество. Лешниковите очи, които някога блестяха с пламъка на любовта, която за жалост, не ме отправена към мен, вече го нямаше. Защото нея я нямаше. Смъртта й го промени коренно. Исках от дъното на душата си да му помогна, но нещата се объркаха.Той промени и мен. Беше като наркотик, колкото и клиширано да звучи. Моето бягство от реалността. Полудявах ли? Не знаех, но знаех, че той се нуждаеше от мен, колкото и да го отричаше. Бях прекалено заслепена от мисълта, че нашата любов не бе загубена кауза. Но той искаше много повече, от колкото можех да му дам. Винаги ме искаше по- близо, по-близо от колкото можех..