"Не мога да избягам от съдбата си! Родила съм се с мисълта за тази цел и независимо от това, което искам аз ще трябва да я изпълня. Аз трябва да стана новата императрица. "
През изминалите двайсет години от живота на Сараби никой отвъд границите на дворцовата градина не познава лика ѝ. В империята на Лориан Сарипицио Норис никога не е имало място за прегрешение обаче.
Укриването на дъщеря му в този дълъг период от живота навън пълни със слухове обществото.
Някои казваха "Разправят, че император Лориан я държи в кула, заради ужасната ѝ грозота. Боял се, че никой от народа няма да приеме дъщеря му. " Други твърдяха, че са я зървали в двореца. Само веднъж. Красотата ѝ не била земна, омагьосвала от пръв поглед очите на мъжете. Те били дори склонни на изневяра и убийства, за да я спечелят, затова императорът я ощетил от към напускане на двореца. Но някой друг си има свои планове.
След дълги години в плен на собствените си покои Сараби е твърде слаба, не видяла нищо от земите на империята, която се полага на плещите ѝ някой ден.
Благодарение на обстоятелствата, които ѝ предлага живота най накрая
Тя ли? Тя беше кучката в града и глезеното момиченце на богатият си татко.
А той? Той беше нейният бодигард...
-Добро утро- измрънках и целунах устните му отново, осъзнавайки че правя грешка след грешка, но малкото невинно аз беше доволно от себе си, а кучката в мен крещеше че трябва да му се развикам и да го обидя. -Може ли да те помоля нещо?- попитах гледайки го.
-Кажи малката.
-Обещай ми....че няма да се влюбя в теб- изрекох и знаех, че съм го наранила, но така беше редно.