The Darkness Inside Me

Седях свита в ъгъла на дивана и наблюдавах разиграващата се сцена с непрекрит ужас. Не можех да повярвам, че родителите ми отново се карат за пари. Та това бе толкова иронично! Реших, че трябва да прекратя спора и скочих рязко на крака, озовавайки се между тях.
- Моля Ви, спрете! Ще се справим някак си, винаги успяваме. Ако трябва ще си намеря втора работа! Само моля ви, не се карайте отново - проговорих най-накрая. След което премествах погледа си от мама на татко, за да видя тяхната реакция. Те обаче не ме отразиха,сякаш дори не бях там, продължавайки да се карат.....

- Нима му вярваш?! Та той се подиграва с теб, а ти дори не го осъзнаваш, не мислех, че си толкова наивна. - вече виках и възмущението си личеше в гласа и изражението ми. Погледнах към приятелката ми, по чието лице вече се стичаха сълзи и се запитах защо по дяволите правя всичко това. В този момент, обаче усетих енергията, която си проправяше път през тялото ми, карайки ме да осъзная, че точно това беше причината да наранявам най-добрата си приятелка.