Алекс е съкрушен след смъртта на Аля-неговата най-добра приятелка. Има чувството,че единствената цел на живота му е да дочака смъртта си. Чувства се самотен и неразбран от останалите. Единствената утеха и причина да не се самоубие са кратките писма, които той пише. Адресира ги винаги до Аля. Там споделя за Ада(наречен гимназия) през който преминава едно 16 годишно момче. За неговите мисли,чувства и най-вече...За това, което никога не е посмял да каже на Аля,че я обича.Там споделя за всичките си тайни и всичките си потресаващи мисли. В тези писма той пише всичко, което даже го е срам да си помисли. Защото...Кой пази по-добре тайни от мъртвите?
От авторката:
Така,драги ми другари! Написах тази история с много сълзи и още съм в процес на писане. За това главите ще се качват по-бавно .С тази история целя да ви покажа,колко е важно да показваме на близките си любовта ни и да им казваме това, което чувстваме към тях. Да не го отлагаме за утре. Защото утре може да е прекалено късно. Майната му,ако го чувстваш днес,кажи си го днес.