Фен Фикшъни - Блогът на Клечката

1. » Пусна ме едва тогава, когато застанахме пред вратата на квартирата ни, която с мама споделяхме. Не ми се наложи да го поканя вкъщи - той се извини, като се оправда, че закъснява и ме попита:

- Утре ще се видим, нали?,

но не изчака отговора ми и си тръгна.

Години след това осъзнах, че простичкото: "Утре ще се видим, нали?" бе онова, което винаги съм искала да чуя от него през остатъка от моя живот... «

2. » Марк отвърна на погледа му. Рече:

- Господин Чунг отменя задачата!,

и извади Стечкина. Беше тежък малко повече от килограм и двеста, напълно зареден и готов за употреба. Цевта му, дълга четиринайсет сега бе удължена повече от заглушителя. През лицето на калифорниеца премина шок - единствената емоция, която успя да извади на показ.

... и Марк го застреля от упор... «

3. » Отведи ме далеч от тук! Накарай ме да затворя очи и да забравя (... да потърся забрава в тишината ти!)

Хората да изчезнат един по един (в кървави пламъци!)

Тъмнината да ни погълне (сутринта никога няма да дойде...)

Отведи ме, мили, далеч от тук! В сънливата гора, където дърветата плачат

погълни всеки мой страх, всеки мой копнеж...

Поглед