Криеница - Блогът на Клечката

» Когато отново отвори очи, разбра, че не е сам. Някакъв тип, сякаш излязъл от филм на ужасите, стоеше до стълбището и го зяпаше втренчено. Висок метър и деветдесет най-малко, той се извисяваше над Борис и изглеждаше наистина невероятен, макар да носеше дънки и спортно яке. Гримасата му бе неподвижна и студена, също като погледа, който пронизваше като нож. Назъбен бял белег разсичаше на две лицето. Започваше от челото, преминаваше през дясната вежда, вкопаваше се в бузата като кратер, докосваше сякаш нежно ноздрата, преди да разсече устните, издърпвайки горната още по-нагоре и свършаваше до лявата страна на челюстта почти под ухото. Дясното око бе почти бяло с ирис като стъклено топче и Борис почти повярва, че този можеше да убива с поглед. Тъмната коса бе обръсната почти до голо. Непознатият дори не поздрави, нито кимна. Просто се завъртя към стълбището и се заизкачва нагоре.

Колко по-различни бяха хората тук от онези, които той познаваше и бе свикнал...

Колко по-различен бе светът навън от онзи, който бе загърбил завинаги... «