По средата на леда

„Сърби, боли - драго ми е" - перфектно описание на душевното ми състояние. Работата беше там, че имах прекалено много тайни, които исках да запазя, обаче един инцидент ги изкара всичките наяве. Накратко казано, ударих греда. А когато дразнещо симпатичен зевзек, който ме докарваше до лудост с шегите си и виждаше през лъжите ми се появи на хоризонта, трагикомедията стана пълна. Плясках го през ръцете, когато ги протягаше към мен, но мислено се чудех дали не му бягам прекалено бързо. Тогава забавях крачка и го оставях да ме настигне, колкото да си открадне нова целувка, преди да духна за нов спринт. Добре де, давах му смесени сигнали като счупен ветропоказател, но ако трябваше да бъда честна, просто ме беше страх. Ами ако докато седях по средата на леда, готов да се пропука изпод краката ми, наистина се беше появил шансът ми за ново начало?