Изпепелено сърце

Шуанг Юн най-накрая беше на крачка от това, за което бе мечтала от години. Най- сетне щеше да успокои душите на близките й, които я преследваха нощем и я будеха с писъците си. Стисна здраво меча в ръка и пристъпи напред, готова да отмъсти на човека, който бе съсипал целия ѝ живот. Не изпита съжаление, не изпита колебание, а само чистото, подпалващо я отвътре желание за мъст.
Завъртя дръжката на тънкия меч грациозно между пръстите си и се приближи напред. А очите ѝ не изпускаха тези на мъжът пред нея. Тя не отклони поглед и когато музиката спря и ръката и замахна напред... а мечът не се насочи право към сърцето на императора на Китай.